Медно – алуминиева – хипохлоритна батерия (МАХ – 2) (Copper – aluminum – bleach battery – CAB – 2)

Както може да се предположи, около месец след успеха на първата медно – алуминиева – хипохлоритна батерия, започнах работа и по нейното логично продължение „МАХ – Версия 2″. Основните цели, които преследвах тук бяха компактност и мобилност, тъй като Версия 1 определено не ставаше за бързо отскачане до мазето или навестяване на тоалетната, в случай на по-продължителен срив в електропреносната система.

Като цяло, резултатите отново бяха доста обнадеждаващи, което от своя страна даде тласък и на тестовете около последната (засега….) „Версия 3“.

Нужните материали.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • Три плоски, пластмасови бутилки („патрончета“) от алкохол. Тук съм използвал такива от водка, които в името на науката бяха пресушени по пейките на Борисовата градина в компанията на намиращите се под и над тях бири.
  • Три кенчета от бира.
  • Две кутийки от компактдискове.
  • Меден кабел. В случая, разфасован мостов (2 Х 1,5).
  • Пластмасови бутилки от бира или безалкохолно.
  • Лустер клема.
  • Гумен ластик.
  • Помощни инструменти (клещи, макетен нож, ножици и т.н.).

Информация за принципа на действие на описаната тук батерия може да се открие в статията за „МАХ – Версия 1“, така че тук мисля да разгледам само някои от техническите аспекти свързани с нейната изработка.

Първата ни задача е да изготвим контейнерите за отделните клетки, като за целта просто премахваме горната част на „патрончетата“ в зоната, където те започват да се стеснява към гърлото на бутилката.

Височината на така получените контейнери служи и като отправна точка за оразмеряването на алуминиевите аноди, които се изрязват от алуминиеви кенчета за бира или безалкохолно. Същите се прегъват / оформят внимателно около външната част на пластмасовата бутилка така, че когато се поставят в нейната вътрешност да се придържат към стените само под въздействието на създаденото в материала напрежение.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

С цел да се улесни свързването на отделните клетки, в горната част на всеки един от анодите се оформя малко „ухо“, с отвор за преминаващия кабел. Работната повърхност на анодите, както и при предишната версия се почиства от евентуалните покрития или окиси с помощта на финна шкурка за метал или дърво.

Държача за катодите изработваме от малки, изрязани от прозрачния капак на кутийките за компактдискове пластини, които се оразмеряват така, че да има свободно пространство от около половин сантиметър между тях и повърхността на анода. Тъй като капаците обикновено са изработени от лесно напукващ се полистирол, тяхното изрязване става с помощта на макетен нож и „чупене“ по линията на направения разрез.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Самият анод се навива по показаната по-долу схема, благодарение на което се елиминира нуждата от каквито и да е било други средства за укрепване.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Разделението на катода от анода се осъществява с помощта на двойка изолатори от пластмаса, които се изрязват от бирените бутилки с шаблон под формата на обикновено календарче и рекламен кибрит.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Сглобяваме клетките по показания на снимките начин, след което ги свързваме помежду им с ластик, меден проводник и лустер клема. Целта е да получим максимално стабилна и компактна конструкция, затова при желание ластика може да се замени с тиксо, изолирбанд или свински опашки.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Както може да се види, за свърването на проводника тук съм използвал единствено механично прегъване на ухото на анода, което не е най-удачният вариант, но определено върши работа, ако се наложи да импровизираме с материалите, които имаме под ръка. Самата батерия поставяме в малка чинийка или друг подходящ контейнер, с цел да избегнем евентуални разливания на белина по време на зареждането на клетките или тяхната употреба.

При теста на батерията, мултицета закова на впечатляващите 5,20 V още в първите минути след наливането на електролита, които след час се покачиха до 5,60 V за да се заковат в последствие на „стабилните“ 5,40 V.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Изненадващо, предвид обема на изработените клетки и количеството на електролита, с което ясно се доказа, че определящ фактор за ефективността на батерията е не нейната големина, а правилното използване и разположение на отделните компоненти.

За съжаление, амперажът тук отново е под въпрос, тъй като великолепният китаец, с който работех до този момент издъхна броени часове след първите замервания. Трагично събитие, което от своя страна доведе до закупуването на далеч по-качествен и модерен мултицет, който така или иначе висеше от години в списъка ми с належащи покупки.

Описаната тук батерия работи по 12 часа на ден в продължение на близо една седмица, преди да деградира до степен, в която волтажа падна под нужния за захранването на трите диода в самоделната лампа. Разтвора на натриев хипохлорит също така видимо се разреди и замърси от получените по време на процеса медни съединения, които както и при „Версия 1“ паднаха на дъното под формата на неразтворима утайка. Като цяло, основните зони на корозия бяха в областта на контактните точки и анода, докато катода (макар и почти напълно почернял от меден окис) след почистването не показа кой знае какви следи от ерозия. Последното е изключително важно от гледна точка на това, че след подмяната на анода и електролита, батериите отново могат да функционират на 100 % без да се налагат каквито и да е било промени по останалите елементи.

Следващите снимки (без първата) са направени в пълна тъмнина (нощ и при спуснати щори), като за източник на светлина е използвана единствено тази, идваща от направената в предишната статия „гето“ лампа на базата на три LED диода и отражател от облепено с фолио гърло на туба от минерална вода.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Както може да се види, излъчваната светлина (предвид обема и характеристиките на клетките) не е особено впечатляваща, но е повече от достатъчна за да може човек да маневрира спокойно в осветяваното помещение, да чете книга, да се храни или да разглоби оръжие, без да се притеснява, че ще загуби някоя част в процеса.

Мнозина вероятно ще се запитат защо е необходимо да се занимаваме с изработването на подобен тип батерии, при положение, че е далеч по-лесно да използваме класически източници на светлина като свещи, газени лампи и т.н. Лично за мен, първата и най-важна причина е възможността да имаме алтернатива на посочените по-горе осветителни тела,  особено в случай,  че се окажем на „собствени разноски“ за по-дълъг период от време. В крайна сметка и свещите и горивото за газениците са изчерпаем ресурс, докато описаните тук батерии могат да се сглобят с помощта на подръчни материали в почти всякаква конфигурация и капацитет, в зависимост от конкретните нужди.

Втората (и не по-маловажна) причина се крие в безопасността на подобен тип батерии за сметка на пожароопасни източници на светлина като свещи или лампи на газ или течно гориво. При горенето си последните също така отделят значително количество сажди, „аромат“, въглероден окис и редица други нежелани продукти, докато описаната тук хипохлоритна батерия отделя единствено водород и микроскопични количества хлор.

Както може да се види, предимствата са повече от очевидни, дори без да отчитаме бонуси като нужните за презареждането на клетките и на оператора бирени кенчета….

Ето и няколко от изводите, до които достигнах в процеса на работа.

- Значително по-малък обем на катода за сметна на този на анода.

- Намалено количество на електролита и максимално близко разположение на катода и анода.

- Изработване на батериите в плоска форма, с цел да се пести както от обем, така и от използваните за изготвянето материали.

- Закрепване на кабелите между отделните клетки с помощта на припой или здрава механична връзка под формата на болт и гайка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *