„Шум от избата“

Стартирам настоящата статия с идеята да си поговорим за музика. Радио вълните в ефира. Смущенията, които улавяме благодарение на капацитета на собственото си IQ, житейски опит и афинитет към хубавите неща по магистралата на „вечността“. Щото музиката е вечна, а ние…..

Та значи, като дете бях леко глух за каквото и да е било. В смисъл, не слушах нищо. Даже и музика….Това продължи до момента, в който някой не домъкна в даскало едно супер разбито Хитачи + касетка на Хиподил. Некъф ужас, некъф ат…. Помня го като вчера, макар през годините да съм преформатирал харда почти до безкрай. И О чудо, в един момент, както си седях и зяпах тъпо през прозореца, нещо в тромавото ми тяло затанцува като пиян бушмен на племенно, да не кажа национално, не! всенародно събрание. В смисъл (щото и досега съм пълен танцувален инвалид) за първи път краката ми се опитаха да се разходят, а тялото ми да се поклаща в резонанс с цялата вселена.

После дойде ред на Пантера, Сепултура, Напалм Дет и ….. и вече бях вътре и с двата крака. Какво да кажа….Днес бих дал части от крайниците си за да изпитам същото удоволствие от музиката, което изпитвах тогава без помощта на какъвто и да е алкохол или дрога. Щото и аз съм човек. А остарявам мамка му….

Път на пионерите!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *